Ние използваме технологията на "бисквитките", за да улесним използването на този сайт.

За реклама 0884409069  

   
   
   

Общинските финанси. Защо не се говори за пари преди изборите?

Детайли
AddThis Social Bookmark Button

Текстът е препечатан от "Свободна Европа". Красен Станчев е основател на Института за пазарна икономика, народен представител във Великото народно събрание (1990-1991), член на Съвета за икономическа политика към президента (1996 - 2001) и доцент в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Управител е на КС2 ЕООД.

По време на избори най-неправилното поведение на избирателите, но пък най-правилното за кандидатите, е да не става дума за икономика и публични финанси.

За икономика на парламентарни избори не е ставало сериозно дума от 2005 година. След това фискалните илюзии преобладават. На общински избори и кандидатите, и избирателите не се интересуват от финансите на общините.

Сложности

Темата е сложна и неизбежно е обяснявана на леко дървен език. Финансите на общините са бюджетите им (данъчна политика, приходи и разходи) плюс отношенията им с централния бюджет и банките и финансирането на дейности и фирми.

Връзката между стопанството на страната и състоянието на общините е много трудно намираема. Недостатък на методологията на БВП и пр. е, че той моделира предимно на равнище страна. Преводът на тази статистика на нормален език се прави от години от неправителствена организация и се нарича Регионални профили. Той се използва от НСИ (откъдето е повечето информация), Сдружението на общините и общини, които си поръчват собствен профил.

Прозрачността на общините, заедно с тази на държавните институции, се наблюдава и отчита от Програма достъп до информация (ПДИ) след 2001 г. Подраздел е активната прозрачност, която включва и т.нар. бюджет за гражданите – обяснение на бюджетите на общините за неспециалисти, което се съставя и публикува заедно с годишните бюджети. Отчетите на ПДИ показват, че преди 19 години публикуването на общински бюджети е изключение, преди 15 години става практика за около 25% от общините, а сега това правят почти всички. Бюджети за гражданите публикуват повече от половината от тях.

Фискална децентрализация а ла Булгар

Следващата причина е ниското равнище на децентрализация на приходите на общините. Те са законодателно отрязани от приноса на техните жители и бизнес към БВП на страната. Посредник е министерството на финансите.

Централизацията бе оправдана, когато правителствата на България трябваше да изплащат външен дълг от над 100% от БВП (каквото бе равнището му през 1997 г.), натрупан през периода 1944-1987 г. От 1998 г. досега този дълг е съкратен повече от четири пъти, страната има най-добрия кредитен рейтинг оттогава, той е такъв и през 2004-2007 г. (вследствие на реформите след 1999 г. и присъединяването към ЕС), но общинските финанси още зависят до към 80% от централния бюджет и програмите на ЕС.

От по-стари анализи, като този на ИПИ от 2013 г. за "Данъчна политика на местно ниво", е известно, че собствените приходи са относително малък дял в бюджета на общините. А актуализираните данни за 2007-2018 г. показват, че за изминалия период няма съществена промяна по този показател. Динамиката на общинските приходи от централния бюджет и оперативните програми на ЕС е почти стриктно успоредна и в абсолютни стойности се увеличава.

Общинските финанси често работят по бай-Ганьовски начин.

У нас е измислен политически най-съвършения модел на фискална децентрализация: всички пари се донасят в София, а след това кметовете ги разнасят обратно. Всъщност това е модел отпреди 1989 г. Но тогава на мястото на министъра на финансите бе всъщност "Тодор Живков".

След изплащането на външния дълг от онова време, "моделът" на централизация на общинския фиск е очевиден модел на политическа зависимост. Преди седем-осем години трябваше да договоря съвместно дружество с 35 добре работещи фирми от Бургас. Само три от тях не ме попитаха изрично какви са ми връзките с политическите партии в София.

Привлекателна София

Засега София е единственият град, за който не много задълбочено бюджетът е тематизиран в сегашната кметска кампания. По-малките градове естествено не стигат до равнище на общ дебат.

"Който управлява София, вероятно ще управлява България" е достоверна оценка на нейната независимост, място в икономиката и състояние на публичните й финанси.

Независимостта е видима от статистиката на общинските приходи и разходи.

От малките общини по-добре от София са или общините, които са центрове на курорти (Банско, Балчик, Несебър и Созопол и пр.), при които собствените приходи са между 60 и 70% от общите приходи, или общините, където е съсредоточена добивна промишлености - съотношението е от над 80 до около 70%. Като в Челопеч и Девня.

Сред големите София води с 61% собствени спрямо общите приходи за 2019 г. и тук покритието на разходите за местни дейности с тези приходи е 123%, за м.г. - 141%. "Авансовото" финансиране на местни дейности е възможно със заеми. София и в това отношение стои добре.

Няма точни изчисления на НСИ за БВП по области за последните две години, но според статистиката на БВП на човек от население излиза, че:

– Софийският БВП е стабилно над два пъти по-висок от следващата (засега) по икономически потенциал община – Пловдив, и това съотношение е относително постоянно за последните десет години;

– Приносът на София в БВП на страната е между 37 (ако се смята, че в София работят само регистрираните софиянци) и 42% (ако се смятат пътуващите всеки ден);

– Ако се отчетат и нерегистрираните софиянци и страничните ефекти, София най-вероятно допринася за повече от 50 от БВП на страната. Градът е естествен център на стопанска гравитация.

И дълговете на София наистина са 52% от общите дългове на общините и от този факт се прави очевидния извод, че тя "е рекордьор по натрупани дългове". Важното обаче е, че този дял съответства на мястото на София в икономиката на страната, че обслужването на този дълг през 2019 г. е около 5% от собствените приходи (при фискален стандарт 15%), че София е единственият град с кредитен рейтинг като този на България (лихвите са фиксирани и исторически много ниски) и че гаранциите с общинско имущество са нула.

Накъсо: София е атрактивна, защото рисковете от управлението й са относително малко, а политическите ползи са видими за всички.

За какво не се говори

Макар и за инвестиционни проекти, дълговете на повече от половината общини не са толкова добре управлявани. Има известно подобрение, но то е обективно бавно, поради отсъстваща фискална, под контрола на местните, връзка между общинската и националната икономика.

Изброените факти не са нови. Статистиките и наблюденията на министерството на финансите, НСИ, ИПИ и ПДИ показват достатъчно добре тенденциите, практическите възможности и потенциала за изменения в положителна посока. Това важи и за ефектите от фискалната децентрализация, и за състоянието на прозрачността, за която е изготвен много качествен граждански одит.

За съревнованието в страната тези теми и статистика "не са интересни", защото показват пътя на премахване на зависимостта, за която стана дума по-горе. Състоянието на прозрачността показва по какъв начин може да се подобри отчетността в управлението на общинските финанси. Корупцията не е самостоятелен феномен. Но заедно с чудесата, изказани според максимата "никой не може да ти даде онова, което аз мога да обещая", тези теми са начин за промяна на завареното положение.

   
   
   
© КАНАЛ 6
Днес594
Вчера664
Тази седмица3130
Този месец11731
Общо1329681

Powered by CoalaWeb