Ние използваме технологията на "бисквитките", за да улесним използването на този сайт.

За реклама 0884409069  

   
   
   

Далавера или престъпно безхаберие отварят врата за „лудата крава“

Детайли
AddThis Social Bookmark Button

Покрай епидемията от свинска чума лъснаха куп проблеми и въпроси около Българската агенция за безопасност на храните /БАБХ/, където вече влезе и прокуратурата. Кой не си е свършил работата и колко ще ни струва това, тепърва предстои да разберем – засега само броим труповете на прасетата, покосени от вируса на АЧС.

Но освен да се пребори със свинската чума, БАБХ има задължението  да ни предпази и от други страшни зарази, като една от най-опасните е „лудата крава”. И за разлика от АЧС, която поразява животните, но е безвредна за човека, „лудата крава” не прощава на хората – пипнеш ли я, смъртта е сигурна.

Епидемията от края на миналия век, освен че взе жертви, докара на Великобритания световно ембарго за износа на говеждо, което бе вдигнато чак след като страната доказа, че се е преборила със заразата. От тогава Европа следи под лупа всеки съмнителен случай, за да спре веднага разпространението на вируса, ако се появи отново някъде в страните членки.

 В началото на 2019 г. базираната в Париж Световна организация за опазване на животните съобщи за регистриран случай на болестта в Полша. Атипичният щам е бил открит на 24 януари по време на рутинна проверка в животновъдна ферма в югозападния полски град Мирск близо до границата с Чехия и Германия. Заразеното животно е било веднага унищожено, уверяват от здравната организация.

Този случай показва, че въпреки строгите мерки, страшната зараза може да се появи отново, затова контролът не трябва да отслабва.

Всичко това ни провокира да се запитаме:  далавера или престъпно безхаберие се крие зад обществена поръчка номер 02378-2019-0006, обявена на сайта на БАБХ на 15 юли 2019 г. Тя е за „избор на външна акредитирана лаборатория за диагностични изследвания на 18 830 броя проби от мозъци за ТСЕ по животните”.

Всеки, който е любопитен какво се крие зад сложната терминология, може да отвори сайта и да прочете … потресаващи факти, описани вътре.

Всъщност поръчката е за избор на лаборатория, която да прави бързи тестове за трансмисивни спонгиформни енцефалопатии /ТСЕ/, сред които е и  „луда крава”.

Това се налага според регламент на Европарламента и Съвета на Европа от 2001 г., с който са въведени правила за превенция, контрол и ликвидиране на заразата. 

Според тях в държавите членки трябва да се правят бързи тестове на всички глави едър рогат добитък на възраст над 24 месеца, изпратени за спешно клане, както и на всички животни над 30 месеца, заклани за консумация. Проверяват се и животните, умрели по някаква причина в стопанствата.  И ако има данни за зараза, незабавно се вземат мерки и се информира Еврокомисията.

Със заповед на министъра на земеделието, храните и горите от 2016 г.,  тестовете за „луда крава” трябва да се извършват в Националния диагностичен национално-изследователски ветеринаромедицински институт /НДНИВМИ/, който е под шапката на Българската агенция за безопасност на храните /БАБХ/. В него има три акредитирани лаборатории за това заболяване  - в София, Велико Търново и Стара Загора.

Има и Програма за надзор на ТСЕ в България за периода 2019-2022 г., която също може да се намери на сайта на БАБХ. В нея са описани компетентните органи, отговорни за изпълнението й - БАБХ, 28-те областни дирекции за безопасност на храните, Националната референтна лаборатория за ТСЕ към НДНИВМИ, както и изпитвателните лаборатории към регионалните диагностични институти в Стара Загора и Велико Търново.

В  средата на юли  обаче  БАБХ открива обществена поръчка за извършването на бързите тестове, но не провежда конкурс, а кани външна лаборатория да я изпълни.  Записано е, че поръката е за договаряне без предварително обявяване, защото трябва да се изпълни в много кратки срокове.

Какви са мотивите за това бързане? От БАБХ надлежно са ги описали, а който ги прочете, може да му настръхне косата!

Защото от тях става ясно, че от началото на 2019 г. бързите тестове, с които трябва да се следи стриктно за „луда крава”, не се правят за всички заклани животни.

 НДНИВМИ не можел да си изпълнява задълженията по контрола на ТСЕ, тъй като от началото на 2019 г. имал проблеми с регулярното снабдяване с нужните за тестовете диагностикуми.

Поради тази причина Институтът изследвал проби само от редовно заклани животни в кланиците, а пробите за останалите, заклани в частни дворове или умрели,  се трупат в хладилниците.

Вече са се насъбрали  18 830 проби от мозъци, които непрекъснато се увеличават. Хладилниците на Института били препълнени, нямало къде да се държат пробите от животни, заклани в личните дворове на стопаните. А месото може да бъде консумирано едва  след получаването на отрицателен резултат от лабораторните изследвания.

Т.е. ако един стопанин си е заклал кравата през март, например, то той все още чака да бъдат направени тестове на мозъка й за заразата. Но дали наистина чака месеци наред, или отдавна вече е изял и разпродал месото? А ако то е заразно?

От БАБХ са наясно, че ситуацията е излязла от контрол. И надлежно са го описали в основанията спешно да дадат поръчката на външна лаборатория: забавянето на изследване на проби от заклани животни в личния двор компрометира като цяло контрола върху заболяването, а спирането на регулярните изследвания, заложени в европрограмата, може да доведе до пропускане на появила се зараза , при което се налагат незабавни мерки за спирането й.  При неизпълнение на регламента пък Еврокомисията може да наложи санкции на България, пише още в мотивите.

И така, след като половин година нищо не е направено с мозъците на животните, мозъците в БАБХ канят за сключването на договор Централна ветеринарна лаборатория, като обосновава решението си, че това е единствената акредитирана лаборатория за извършването на подобни тестове.

От документацията на сайта на БАБх става ясно, че на  18 юли 2019 г. се е провел разговор със собственика и управител на лабораторията - Мирослав Петков. Той е поискал цена от 20 лева за извършването на една проба. Така за изследването на 18 830 мозъци, БАБХ ще плати  376 600 лева без ДДС. И тъй като Централната ветеринарна лаборатория е единствен кандидат и няма конкуренция, комисията с председател доц. д-р Константин Симеонов, ръководител на лаборатория „Вирусни болести по животните” към Института, е подписала договора. Документът е съгласуван с проф. Паскал Желязков,  директор на НДНИВМИ.

Не е ли могла БАБХ да купи нужните диагностикуми веднага, след като са свършили, като обяви обществена поръчка за това още през януари? Въпрос, на който няма отговор.

От сайта на Агенцията става ясно още, че поръчки за доставка на набор за ин витро диагностика на спонгиформна енцефалопатия чрез бързи тестове са обявявани чак на 26 март и на 8 април 2019 г.  Като се има предвид, че изпълнението на една поръчка обикновено продължава около 6 месеца, то със сигурност мозъците в хладилниците на  Института щяха да се удвоят, докато се намерят нужните за тестовете диагностикуми.

Но ако всичко е било правено с мисъл и навреме, държавата, т.е. данъкоплатците, щяхме да платим и много по-малко за въпросните диагностикуми. Чиято цена на пазара е около 4-5 лева – т.е. 5 пъти по-евтино от сумата, която иска Централна ветеринарна лаборатория.

Но цената съвсем не е най-скандалният факт в тази поръчка. И тъй като сме свикнали, че щом става дума за ЗОП, цените се надуват, едва ли щеше да направи впечатление, ако всичко друго бе наред.

Но, за съжаление, не е.

TrafficNews направи проверка за лабораторията, която трябва да ни пази от страшната “луда крава”. И установи, че тя е прясно регистрирана – само месец преди да бъде поканена да извършва обществения контрол за заразата.

Според справка в Изпълнителна агенция „Българска служба по акредитация”, Централна ветеринарна лаборатория е получила акредитация на 17 юни 2019 г. Тя обаче не е регистрирана в сайта на БАБХ, както изисква Законът за ветеринарна дейност.

Но как да сме сигурни, че новосъздадената лаборатория може да свърши работата, която й е вълзожена?

От нейния управител Мирослав Петков не са изискани никакви документи, с които да докаже колко проби е направила Централна ветеринарна лаборатория и че има опит и технически възможности, за да се справи със задачата.

Практиката показва, че при възлагане на подобни поръчки при открита процедура, от кандидатите се изисква да представят куп документи. Като например списък с изпълнените услуги, които са сходни с предмета на обществената поръчка, като се поставя условие за поне три случая.

Задължително е да се предоставят доказателства, че лабораторията отговаря на европейските критерии за изпълнението на поръчката, както и списък на екипа, който ще я изпълнява. Изисква се да се приложи схема на помещенията, където ще се извършват манипулациите, както и описание на техническото оборудване, придружено с доказателства, че притежава нужния капацитет. 

Обикновено се изисква лабораторията да е регистрирана като ветеринарно лечебно заведение, да е извършвала изпитване на реални проби, да разполага с екип от експерти,  които да са със съответната квалификация и професионален опит и т.н. и т.н. Междулабораторните сравнения  също са задължителни, когато лабораторията прави изследвания за целите на официалния контрол.

Проверка на Trafficnews в регистрите показва, че Централна ветеринарна лаборатория не е печелила обществени поръчки досега. И това е нормално, предвид краткия й живот като юридически субект.

Според Търговския регистър, тя е регистрирана като ЕООД на 28 април 2018 г. с капитал 1000 лв. Управител и едноличен собственик е Мирослав Борисов Петков. Предмет на дейност – търговско представителство и посредничество на български и чужди фирми, производство, транспортна дейност, вътрешна и външна търговия с промишлени и хранителни стоки и селскостопански продукти, извършване на изследователска и експертна дейност в областта на животните и растенията и осигуряване на безопасни суровини, храни и фуражи, извършване на лабораторни анализи и оказване на консултантска диагностична помощ на фермерите на терен.

Излиза, че Централната ветеринарна лаборатория е избрана на юнашко доверие, за да пази нас, българите, а и цяла Европа, от „луда крава”.  Но на какво основание БАБХ й се доверява толкова много?

Може би тепърва предстои да разберем. Засега поръчката е спряна заради жалба, подадена в Комисията за защита на конкуренцията.

Междувременно главният прокурор Сотир Цацаров разпореди проверка в БАБХ заради разследването на журналистката Генка Шикерова „Война на трупове”.  Какво ли ще излезе, след като спецпрокуратурата се разрови в Агенцията?

Министърът на земеделието Десислава Танева пък обяви, че ще има промени в БАБХ, но чак след като бъде овладяна свинската чума.

Дано до тогава не бъдат свършени още поразии. За които може да платим прескъпо – дори със здравето и живота си.

Разследване на TrafficNews

 

   
   
   
© КАНАЛ 6
Днес133
Вчера734
Тази седмица7473
Този месец15933
Общо1386394

Powered by CoalaWeb