Ние използваме технологията на "бисквитките", за да улесним използването на този сайт.

За реклама 0878959517  

   
   
   

Операция „узаконяване“

Детайли
AddThis Social Bookmark Button

Беше ясно, че ГЕРБ ще влезе в режим на бързо минимизиране на щетите, след като съдът отмени механизма за налагане на санкции по миналата Програма за развитие на селските райони (ПРСР). Мисията по "узаконяването" на глобите и спестяването на милиони на хазната обаче още в зародиш изглежда обречена на провал, защото редица юристи посочват, че поправките ще се налагат със задна дата и няма да издържат обжалване в съда. Нещо повече, излиза, че и санкциите по настоящата ПРСР ще страдат от същия порок, защото се налагат по одобрена по същия начин методика. 

Спешните мерки са внесени като поправки в Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) от депутата от ГЕРБ Мария Белова, която е и новата шефка на парламентарна комисия по земеделие. Текстовете, които бяха приети на първо четене, обаче крият доста изненади и подводни камъни. Първият сюрприз е, че не министърът на земеделието, а шефът на фонд "Земеделие" ще изготвя нормативния акт за налагане на финансови корекции по неизпълнени по план европроекти. Това влиза в противоречие с решението на Върховния административен съд (ВАС), с което се отмени методиката. В него се казва, че за да бъде официален документ, тя трябва да бъде издадена от министъра на земеделието или Министерския съвет. Върховните съдии отчитат, че освен че в устройствения правилник на фонда няма предвидени такива правомощия за шефа му, органите на разплащателната агенция, каквато се явява „Земеделие“, не могат да издават подзаконови нормативни актове. Освен това внесените сега поправки оставят вратичка на изпълнителния директор на фонд „Земеделие“ да преотстъпи това право на свои подчинени. Текстовете в предложението сочат, че шефът на фонда одобрява със заповед методика за определяне на подлежащата за възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушения на нормативни или договорни задължения от страна на бенефициентите по ПРСР не само за настоящия, но и за изминалия програмен период. Както често се случва с актовете на това Народно събрание, същественото е изложено в преходните и заключителни разпоредби, където пише, че разпоредбите се прилагат и "по отношение на решения за налагане на финансови корекции и актове за установяване на публични държавни вземания, издадени до влизане в сила на този закон", т.е. и със задно действие. Не на последно място, се казва, че санкциите ще се събират по реда на данъчноосигурителния кодекс, като обжалването им няма да спира изпълнението по събирането им. 


Критики от вън и от вътре
Спасителният план на ГЕРБ се натъква и на вражески и на приятелски огън. “Да се наложат санкции назад във времето, само по себе си означава въвеждане на ретроактивно действие. А такова не е прието в българското законодателство. Това ще доведе до нови дела, самата методика пак ще бъде обжалвана“, коментира пред „Икономист“ депутатът от ВМРО Александър Сабанов, който уточни, че е направил консултация по казуса с редица юристи. Той посочва, че партията му, която е коалиционен партньор на ГЕРБ, е подкрепила с особено мнение на първо четене поправките, защото оценява усилията на управляващите да спасят парите, но подчерта, че е скептичен за резултата. „Как ще пренапишеш актове и кой ще си остави магарето в калта и няма да ги обжалва. Методиката, по която са им писани актовете, вече е отменена от съда. Просто отлагаме във времето неизбежното“, учуди се той. Сабанов допълни, че е много възможно и бенефициентите, които вече са платили глоби, да започнат да съдят фонда, което може да доведе до „лавина от дела“. Санкциите само по проектите за къщи за гости са за около 10 млн. лв., отделно има за инфраструктурни проекти и за спортни зали. Всички те бяха одобрени след 2015 г., когато Румен Порожанов, като директор на фонд „Земеделие“, издаде спорната методика, отхвърлена сега от съда. 

Освен прилагането на закона със задна дата и вменяването на правомощия за издаване на методиката на шефа на фонд "Земеделие" Светла Бъчварова от БСП отчита и друга слабост на предложението – обжалването на санкциите да не спира събирането им. "Да, има такива закони като този за ветеринарномедицинската дейност, при които обжалването не спира изпълнението на заповедта. Но там има някакъв сериозен проблем, при който не може да се губи време. Например болест, която може да прерасне в епидемия. Тук какъв е проблемът, ще им вземем парите, ще ги отчетем и после след съдебни дела ще ги връщаме от хазната с лихвите", възмути се Бъчварова.

И тя, и Сабанов са на мнение, че ако трябва да се приложат новите норми към старите актове, то екипите на фонд "Земеделие" трябва отново да инспектират проектите и въз основа на утвърдената методика да наложат санкции. „Проблемът е, че 5-годишният мониторингов период, през който могат да се налагат такива санкции, изтича през август – септември т.г., т.е. няма време кога отново да се направят проверките. След изтичанего на периода предприемачите не са задължени да поддържат инвестицията и никой не може да ги контролира", обясни Сабанов.

Особен прочит 
Депутатите от ГЕРБ и юристите на самия фонд "Земеделие" обаче не виждат нещата така. "Законът не се прилага с обратна дата. Единствено с обратна дата се делегират правомощия на изп. директор на Държавен фонд "Земеделие" и към регионалните директори във връзка с разписването на актове за съответните финансови корекции“, обясни пред "Икономист" Мария Белова от ГЕРБ. Тя се аргументира, че ВАС не е оспорил методиката за определяне на санкции по същество, а я е обявил за нищожна, защото е издадена от орган, който по закон няма тези правомощия. "Не е необходима допълнителна проверка, защото съдът не се е произнесъл относно законността и констатациите на самата проверка. Така или иначе констатираните нарушения са факт и те са включени в протокола на извършената основна проверка", смята тя.

Шефът на правния отдел във фонд "Земеделие" Иван Боянов обясни пред депутатите от аграрната комисия логиката, която стои зад предложението. То се прави, за да може да се защитят санкциите по висящите дела, както и тези по настоящата ПРСР, защото те се определят по същата методика . "Ако се случи така, че бъдат отменени актове по висящите дела, разполагаме с правната възможност да ги издадем вече на база на тази нова методика, заради която бързаме всъщност да бъде приета, за да не останат тези санкции висящи", уточни той. 

"За да не поставим под риск и новата ПРСР, тази законова делегация обхваща и двете програми. Още не е възникнал такъв проблем, но очакваме предвид това решение. Затова превантивно се опитваме да го решим“, каза още той. От фонд "Земеделие" не отговориха какви са наложените вече санкции по настоящата програма. Въпреки решението на ВАС Боянов е убеден, че шефът на фонд "Земеделие" трябва да налага санкциите по европроектите, а не министърът. Той посочва, че еврорегламентите "пряко създават задължения на изпълнителния директор да преценява и да налага санкциите", и нямало как тези функции да се изземат от министъра. 

Така размерите на бурята, която се изви около "наследството на Порожанов", все още не могат да се уточнят. Тепърва ще станат ясни и финансовите щети върху хазната и как те ще се отразят на доверието на ЕК към прилагането на европрограмата у нас. Точно в момента е очевадно, че за две поредни програми България няма законови инструменти за контрол. По всичко личи, че сегашните действия са опит за закърпване, а не за трайно решение на проблема. 

Текстът е публикуван в брой 23/2019 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежаВижте какво още може да прочетете в броя.

   
   
   
© КАНАЛ 6
Днес37
Вчера649
Тази седмица37
Този месец13200
Общо1211318

Powered by CoalaWeb