Ние използваме технологията на "бисквитките", за да улесним използването на този сайт.

За реклама 0878959517  

   
   
   

„Къде отвежда моя път? Светът какво ще ми даде, какво аз ще му дам? Не знам. В безсмисъла на всеки ден умирам и чакам“ На 3 ноември (нов стил) 1883 година е роден Сирак Скитник.

Детайли
AddThis Social Bookmark Button

На 3 ноември (нов стил) 1883 година е роден Сирак Скитник.
Истинското име на Сирак Скитник е Панайот Тодоров Христов. Роден е в град Сливен в бедно семейство на текстилен работник. Завършва Софийската семинария и както казва „от дете сънувам четки и бои”, в продължение на четири години учи изобразително изкуство в Петербург при големите художници Бакст, Бенуа и Шагал. Представя първите си картини в града на Нева и в град София. Твърде млад издава стихосбирката си „Изповед”, която подписва с псевдонима Сирак Скитник.

Сътрудничи със стихове на сп. “Художник”, “Наш живот”, “Наблюдател”, “Знание”, “Бисери” и “Българан”; с художествено-критически статии – на сп. “Демократически преглед” и “Златорог”; с театрална критика – на сп. “Огнище”; със статии по изобразителни изкуства – на сп. “Златорог”, “Българска реч” и “Съвременник”; с илюстрации – на сп. “Българан”, “Везни”, “Хиперион”, “Съвременник” и “Завети”.

Илюстрира поемите на Едгар Алън По в превод на Г. Михайлов, “Марионетки” от Ч. Мутафов и други.

Като истински българин участва без колебание в трите войни–Балканската, Междусъюзническата и Първата световна. Връща се с офицерско звание със златен кръст за храброст, но и с парче от шрапнел в гърдите, което по думите на Багряна „не намери време да извади”.

През 30-те години Сирак Скитник е една от най-ярките фигури в културния и обществения живот в страната. С голям успех представя творбите си в София, Белград, Прага, Виена и Атина. Открояват се постановките му на сцената на Народния театър, където е драматург и артистичен секретар. В последните осем години от живота си изцяло принадлежи на Българското радио. Заема се с нелеката задача да го устрои като „висша културна и обществена институция” и успява да опази „програмната автономност, творческата свобода, личната си съвест и политическа неангажираност” по думите на Кирил Кръстев.
И до сега се цени неговият призив „Да търсим талантливия човек, да покажем ценното у него, да го освободим от терора на натрапените формули и лични предпочитания. Светът е униформа, изкуство в униформа би било най-голямата творческа трагедия”.

Според ценителите на неговата живопис, Сирак Скитник е човек на четката, изпреварил с таланта си времето. Според театралите е изключителен сценограф, декоратор, режисьор и точен критик. В историята на Българското радио, той е определен като първият по време и ненадминат по замах, енергия, нравственост и талант. „Той бе един знак на настоящето, но и една стрела към бъдещето“ по думите на негови съратници.
Умира на 5 март 1943 година в София.

   
   
   
© КАНАЛ 6
Днес515
Вчера508
Тази седмица2152
Този месец8074
Общо1096474

Powered by CoalaWeb