Ние използваме технологията на "бисквитките", за да улесним използването на този сайт.

За реклама 0878959517  

   
   
   

„Екзакта“: Спад в доверието към властта, 39 на сто готови да гласуват за нова партия (ГРАФИКИ)

Детайли
AddThis Social Bookmark Button

23,7% от българите биха гласували за ГЕРБ, а 20,1% за БСП, ако парламентарните избори бяха днес. Електоралното влияние на ДПС е 6,1%, а на "Обединените патриоти" - 5,5%. За "Демократична България" биха гласували 2%. "Воля", АБВ и РБ са с по 1% и със сигурност към момента под чертата за парламента. За други партии биха гласували 5,1%, а 34.2% заявяват, че няма да гласуват.

Данните са от национално представително изследване на Екзакта, проведено в периода 28 септември - 5 октомври 2018 г. По метода на прякото полустандартизирано “face-to-face” интервю по домовете им са интервюирани 1000 пълнолетни българи в 125 гнезда, в 92 населени места.

Така, според данните на "Екзакта", разликата между ГЕРБ и БСП е почти 4 на сто. Според данните, огласени от "Алфа рисърч", преди няколко дни днес за ГЕРБ биха гласували 22,2 на сто от българите, а за БСП - 19,7 на сто, а коментарът на социологическата агенция беше, че ГЕРБ губи комфортната си преднина пред соцпартията, която от своя страна е достигнала предела си и не може да надскочи 20-те процента.

 Като избиратели на ГЕРБ най-често се самоопределят хора на възраст между 40 и 60 години, както и жители на градовете областни центрове. Няма промени в традиционния профил на избирателите на БСП и на тези на "патриотите", отбелязват от "Екзакта".

Делът на готовите да гласуват за нова партия расте

За нова партия през октомври биха гласували 39% от българите. Делът на интересуващите се от нова партия плавно нараства от началото на 2018 г.

Вторичният анализ показва, че една нова партия засега има електорален ресурс главно сред симпатизантите на извънпарламентарните формации.

Нужни ли са на страната предсрочни парламентарни избори?

Половината от българите не желаят предсрочни избори, сочат данните на "Екзакта". За нови избори се обявяват 31%. За последните месеци с 11% нараства делът на левите избиратели, които искат предсрочен вот - от 53% на 64%.

По време на Българското европредседателство кабинетът и парламентът фокусираха към себе си високи обществени очаквания. Понастоящем ефектите на европредседателството отзвучават и вътрешните проблеми и неблагополучия влияят съществено върху обществените нагласи. Политическото говорене и политическите действия на БСП радикализират левия електорат. Вече 91% от избирателите на БСП дават негативни оценки за работата на правителството. На другия полюс остават преценките на избирателите на ГЕРБ - 83% от тях одобряват работата на кабинета. В подобна среда на яростно противопоставяне все по-трудно може да си пробие път някакво добро политическо решение (от когото и да идва), коментират от "Екзакта".

Спад в доверието към кабинета

С 3% намалява одобрението към правителството за последните месеци. През октомври правителството е одобрявано от 30% от българите, а неодобрението му възлиза на 59%.

В началото на октомври има спад от 7% на общественото доверие към работата на НС. Парламентът е одобряван от 18% от българите, а неодобрението му е по-високо от това на останалите държавни институции.

Прокуратурата е с 18% одобрение, онези, които не я харесват, са 60 на сто, като за последните месеци с 4% спада неодобрението към тази институция.

Съдът запазва без промени своя рейтинг от началото на годината - 14% одобрение и 65% неодобрение.

През октомври Българската православна църква е институцията с най-висок рейтинг сред българите - одобряват я 50%. Армията и полицията заемат следващите места по одобрение, съответно с обществена подкрепа от 44% за армията (ръст от 3 пункта за последните месеци) и 40% за полицията. Полицията има по-високо неодобрение от армията -  47% към 27%.

Манолова и Радев най-харесвани

В изследването се отчита загуба на одобрение към оглавяващите основните институции. 

Президентът Румен Радев, чийто рейтинг беше трайно висок, губи 9% одобрение през последните месеци и добавя 7% неодобрение. В началото на октомври 60% от българите одобряват президента, а 28% не го одобряват. Критични настроения към президента има сред хора на възраст между 40 и 60 години, високообразовани и заможни респонденти. Радев обаче запазва положителния си рейтинг.

Председателят на Народното събрание Цвета Караянчева е одобрявана от 28% от българите, а негативни оценки за нея дават 45%. Подкрепата за работата й расте сред избирателите на ГЕРБ и през октомври достига до 73%, докато сред левите избиратели тя е ниска - едва 8%.

Най-одобряваните председатели на парламентарни групи остават Корнелия Нинова и Цветан Цветанов, макар че губят по 2 процента одобрение за работата си през последните месеци. Одобрението им през октомври възлиза на съответно 28% и 26%, а неодобрението им е съизмеримо - около 60%.

Работата на националния омбудсман Мая Манолова е одобрявана от 67% от българите (с 5% по-малко в сравнение с април 2018 г.).

През октомври премиерът Бойко Борисов е одобряван от 38% от българите, а неодобрението към работата му е 52%. През последните месеци този дял нараства с 5 пункта.

Подкрепата за работата на повечето министри намалява през октомври спрямо края на Европредседателството. 

Най-харесвани от българите сред членовете на МС са: Томислав Дончев (с 37% одобрение), Красимир Карачанов (с 35% одобрение), Красен Кралев (с 33% одобрение), Лиляна Павлова (с 28% одобрение), Екатерина Захариева (с 28% одобрение) и Владислав Горанов (с 27% одобрение). 

В същото време, именно спрямо някои от водещите имена в Министерски съвет регистрираме и най-висок спад на одобрение. Лиляна Павлова, Томислав Дончев и Красимир Каракачанов губят между 6% и 8% одобрение.

Министърът, чието неодобрение расте най-много за последните месеци, е Румен Порожанов - със 17%. Това се дължи най-вече на масовите преценки за несправяне с чумата по животните.

В дъното на най-добре справящите се министри според общественото мнение са Емил Караниколов, Нено Димов и Румен Порожанов. Все още е рано да бъдат коментирани новите имена в кабинета, отбелязват от "Екзакта".

Одобрявате ли или не одобрявате работата на следните ръководители на държавни институции?

 

Одобрявам

Не одобрявам

Нямам мнение

Общо

Цвета Караянчева – Председател на Народното събрание

27,8%

44,9%

27,3%

100,0%

Румен Радев – Президент

60,3%

27,6%

12,1%

100,0%

Бойко Борисов – Министър председател

37,9%

52,4%

9,7%

100,0%

Сотир Цацаров – Главен прокурор

21,2%

53,1%

25,7%

100,0%

Мая Манолова – Омбудсман на Р България

67,0%

18,8%

14,2%

100,0%

 
   
   
   
© КАНАЛ 6
Днес54
Вчера548
Тази седмица602
Този месец9613
Общо1082856

Powered by CoalaWeb