Ние използваме технологията на "бисквитките", за да улесним използването на този сайт.

За реклама 0878959517  

   
   
   

Наредба за толкова много пари досега не е обжалвана в съда

Детайли
AddThis Social Bookmark Button

Явор Гечев е роден през 1978 г. в Пловдив. През 2001 г. завършва Аграрния университет в Пловдив и се дипломира като инженер-агроном, магистър по растителна защита. Специализира финансов мениджмънт, публични политики и политически мениджмънт в НБУ, Българско училище за политика и Съвета на Европа (Страсбург). Първите години от професионалната му биография са на земеделски производител. Тръгнал е като земеделски производител и е минал е през цялата йерархия от експерт в ДФЗ до шеф на Регионалната разплащателна агенция в Пловдив. Избран е за депутат в 42 Народно събрание, след което става зам.-министър на земеделието в кабинета на Пламен Орешарски, отговоря за еврофинансирането. През 2016 г. Гечев оглави една от най-големите браншови организации - Националния съюз на земеделските кооперации в България. Член е на НС на БСП. През миналата седмица стана известно, че на първа инстанция ВАС е отменил наредба на бившия земеделски министър Десислава Танева за подмярка от ПРСР за 237 млн. евро по жалба на НСЗКБ.

"Оттук нататък няма да има министър, който да не се съобразява поне с изслушването на мнения"

- Господин Гечев, какви бяха причините за обжалвате наредбата за подмярката на ПРСР 4.1 за инвестиции в земеделските стопанства?
- Подадохме жалбата веднага след публикуването на наредбата, която беше предшествана от заседание на Комитета за наблюдение на ПРСР, който е върховният орган на програмата. Мониторинговият комитет беше доминиран от Министерството на земеделието и храните. Нямаше кой знае какво съобразяване с други мнения. А европейските регламенти гарантират публичността на вземането на решение и участието на браншовите структури. Защото тези пари всъщност са за самите тях. Не стига, че мониторинговият комитет е съставен над 50 на сто от държавни институции, т.е. държавата може да си вземе, каквото решение иска, но и този беше в неприсъствена форма и затъмниха публичността. Има обаче вътрешни правила, които категорично казват, че всеки в комитета има равно право на глас и всеки може да дава предложения, разбира се, мотивирани. Съответно НСЗКБ в мое лице направи мотивирани предложения, свързани с напояването, с това да има вътрешно разпределение на бюджетите по сектори - нещо, което към момента не съществува. Изпратихме нашите предложения в мониторинговия комитет и се върна протокол, в който пишеше какво възприемат и какво не възприемат. Ама кой ви пита какво възприемате? Ние дадохме нашите предложения, които трябваше да бъдат пуснати на другите браншови организации и да бъдат гласувани. Нали всички са с равно право на глас. Някой обаче реши, че това няма да стане. Решенията бяха взети по странен начин. Нямаше абсолютно никакъв контакт, никакъв разговор, никаква възможност за разговор с тогавашния министър на земеделието. Единственият вариант, който ни остана, е да си търсим правата в съда.
- Каква би могла да бъде причината да се процедира по този начин?
- Бързане. Но какво стои зад това бързане... Ред неща са възможни. Бързане по отношение на усвояването, неправилно структурирана програма, оправяне на някой "наш човек" и т.н. Много може да са поводите. Може да е некомпетентност, може да е глупост. Всъщност не е глупост, това са преднамерени неща, които не може просто ей така да бъдат правени. В този период и с този министър на земеделието нямаше никаква комуникация. НСЗКБ представлява над 50 хил. член-кооператори, обединени в над 400 кооперации в цялата държава, обработващи близо половин милион декара земя. Когато поех поста председател на НСЗКБ, веднага изпратих няколко писма за срещи с министъра на земеделието Десислава Танева, с председателя за парламентарната земеделска комисия и с оглавяващия Държавен фонд "Земеделие". Това са трите институции, с които ние най-много би трябвало да общуваме в работата си. За броени дни получих отговор от Румен Порожанов, който тогава оглавяваше ДФЗ и от шефа на земеделската комисия и направихме срещи, но от Десислава Танева дори не получих отговор. Същото се повтори още няколко пъти след писма, в които пишем, че искаме да обсъдим проблемите, приоритетите като механизъм за влияние вътре в ПРСР. Нулева комуникация. Единственото нещо, което ни остана да направим, е да сезираме съдебните органи. Всъщност хубавото на това решение на ВАС е, че оттук нататък диалог ще има. Защото най-малкото показахме, че една браншова организация може да си търси правата, че има европейски регламенти, които гарантират правилата, правата на браншовете, включително и по отношение на комуникацията.
- Какво искате да бъде чуто?
- Ние искаме да говорим за реална политика, защото има нещо много сбъркано в българското земеделие. Милиарди са влезли в него, но делът от БВП от сектора си стои същият. Нещо изконно е сбъркано. Имаме програми, които ние си пишем. Мантра е, че Европа ни ги налага. Ние си пишем приоритетите и след това ги изпълняваме на принципа - има едни пари, трябва да ги усвоим. Не е това начинът. Правилното е, когато дадеш някой лев на земеделския производител, той да реализира собствена печалба, да развие бизнеса си, да стане по-конкурентоспособен, да има повече заетост, да произвежда повече български продукти и те да се продават на вътрешния и на външния пазар. Това обаче не се случва. И когато се погледне цялата ретроспекция на българското законодателство, разбираш, че това няма и как да се случи. Пълна липса на коопериране, унищожаване на малките ферми и т.н.
- Какво очаквате като резултат, ако съдът и на втора инстанция потвърди решението си?
- Казусът е ясен. Имало е такива прецеденти във времето. Надявам се петчленният състав да съди на базата на правото и на документите. Ако решението на съда бъде потвърдено и на втора инстанция, очаквам, че тези пари - 237 млн. евро, по сключените по тази наредба договори, да не бъдат възстановени от ЕС и ще трябва да останат за сметка на българския бюджет. На тези, които имат сключени договори като бенефициенти, ДФЗ ще трябва да изплати парите. Иначе те ще осъдят фонда. Всъщност смятам, че изобщо няма да се стигне до казус с парите на бенефициентите. Хората ще си получат парите, които са заслужили с кандидатстване с проекти, просто Европа няма да възстанови тези средства и ще останат за българския бюджет. А парите по програмата - тези 237 млн. евро, ще се водят като неусвоени. Те могат да се тълкуват като ресурс вътре в програмата и може при решение да се отвори още веднъж прием по тази подмярка 4.1. И ако това стане, се надявам този път всичко да е както трябва. Нашите предложения по наредбата за подмярка 4.1 дори не бяха разпратени да се видят по другите браншови организации. Едно от нещата, които бяхме предложили, извън напояването, е да има фиксирани бюджети. Да има определен отделен ресурс например за зеленчуци, за плодове и т.н. Без да казваме колко трябва да бъде абсолютната стойност. Смисълът е най-добрите проекти във всеки от секторите да кандидатстват за бюджета, заложен за този сектор. Но това не се случи тогава. Всичко е в един кюп, а това постоянно създава спорове между различните браншове. Точковата система е хубаво нещо, но когато не е приложена както трябва, води до аномалии. И то много сериозни.
- Имате предвид начина, по който се оценяват проектите.
- Да, примерно по тази наредба много рядко има проекти, които са в сектор "Месо". Почти е невъзможно, защото те не взимат точки. Въвеждат се например точки за износ. Износът е много хубаво нещо, но сектор "Плодове и зеленчуци" не изнася, същото е и при месото. Когато поставиш критерий, който не е еднакъв за всички браншове, това води до изкривяване. Има определени сектори, които не са работещи и няма как да се развият без специфично законодателство и заделен целеви ресурс. И нека тогава най-добрите в секторите да си получат средства. Другото са т.нар. колективни инвестиции - за кооперативни дружества, не казвам само кооперации, но и тях ги няма. Липсата на комуникация, на чуваемост, а и на ясни приоритети, ни докара дотам да обжалваме в съда тази наредба. Надявам се, че тази жалба ще отвори дебат.
- Това не е ли прецедент у нас?
- Абсолютен прецедент е. На такова ниво, за толкова много пари наредба по този начин не е обжалвана. Макар че имаше и жалби по отношение на агроекологията, свързани с ПРСР. Мисля, че е единственият прецедент, в който на всичкото отгоре се казва, че има правила и те са гарантирани от европейските регламенти. Оттук нататък няма да има министър, който да не се съобразява поне с изслушването на мнения. Много колеги от брашовете ни поздравиха. Ние сме на един общ фронт и си говорим помежду си много повече, отколкото министерството си представя. Включително секторът написа приоритетите, които ние смятаме, че трябва да се отстояват в общата европейска политика. И министерството възприе огромната част от тях. Наше е предложението, което беше възприето от другите браншови организации, за по засилена солидарност, за изравняване на субсидиите и в следващата обща селскостопанска политика като правило да има възможност за ограничаване на допълнителното дофинансиране.
- Какво значи това?
- Парите, които взема един фермер, са по няколко направления. Ако говорим по стълб 1 - директните плащания, това са европейските пари плюс националните пари, които ЕС нотифицира. И понеже ние сме с най-малък бюджет, нотифицираме най-малко. На всичкото отгоре дори да искаме, има една формула, по която не могат да се нотифицират безкрайно много средства, а на базата на БВП. Нали е ясно кой в ЕС нотифицира най-малко. И така не стига, че западните фермери взимат повече от европейските средства, но държавите им нотифицират повече и от държавните бюджети. Разликите понякога са в десетки пъти. И така един български фермер или кооперация за едно и също производство взема десет пъти по-малко отколкото някой негов колега от западна страна. Заради това поискахме регламентирано в условията на следващия рамков период да пише, че европейските средства плюс националните нотификации не може да надвишават 30%. И ако България е достатъчно умна, а ние ще сме председател на тези процеси в следващите 6 месеца след Нова година, можем да поставим този проблем на масата и да търсим съюзници. И Централна, и Източна Европа ще го подкрепят. А и някои от западните държави, които имат затруднения с бюджета си.
- Освен за наредбата по подмярка 4.1 сте внесли и друга жалба в съда.
- Да, обжалваме и подмярка 4.2. Най-вероятно ще жалим и още, докато не започнат наистина реални дебати по отношение на политиките. Нека да има жалби, те са най-малкото превенция. И тази жалба засяга периода на Десислава Танева като министър. Сегашното ръководство на министерството се старае да има по-целенасочен диалог, но все още нищо реално не се прави. Заради това се захванахме да пишем Закон за кооперациите, искаме да поставим на обсъждане един от големите проблеми - кооперирането. Искаме след това да започнем дебати със сектора и с всички парламентарно представени партии. Ние не бягаме от обсъждане, напротив - искаме го. Една осма от това, което предлагаме, да стане, ще свършим нещо полезно за българското земеделие. Това го пише и в устава на НСЗКБ. Освен че защитаваме правата на членовете си, ние защитаваме и земеделието като цяло, предлагаме модели и политики. Затова казвам, че нашата организация е малко по-различна от всички останали. Няма кооперация, която да не си осигурява на 100% работниците, същевременно нас постоянно ни проверяват. Където има кооперация, селото е живо. Това е истинската социална функция, това е кооперативизмът.

   
   
   
© КАНАЛ 6
Днес303
Вчера598
Тази седмица1540
Този месец9912
Общо900056

Powered by CoalaWeb